НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Стихове - Д. Антонова и S.

  Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Алтернативен линк

Д. Антонова

КАКВО НЕБЕ!


Какво небе създал си, Боже,
каква земя, какъв прекрасен свят!
Какъв живот, каква вселена необятна,
какъв безкраен свят!
Ти рече, Боже, и светът стана.
И той пое по своя път,
облян в потоци светлина.
Един прекрасен цвят в небето,
разтворил огнени листа,
един вълшебен свят, където,
- Да бъде, рече, красота!
С каква любов го Ти създаде,
с каква безкрайна доброта.
Земя, вода, небе и слънце,
разлива всичко красота.
Ти рече, Боже, и стана!
И ей пред Теб,
Човекът се яви,
подобие на Теб.
С каква любов го Ти погледна,
с каква велика доброта!
- Усмивка, поглед, реч и песен,
да бъде, рече, красота!




ЗАБИ ОРАЛОТО СКРЪБТА


Заби оралото Скръбта във твърдата земя
и мека я направи.
Скръбта оралото заби и в рохките бразди
тя семето постави.
Когато дойде вечерта, тя седна да почине.
Обронила глава над рохките бразди
зарони тя сълзи.
За всяко семенце сълза в браздите падна,
земята влажна стана.
И чудо някакво тогаз
безмълвно се захвана.
Горката Скръб, помисли си нощта,
и сложи я на скути.
Като дете заспа на тях Скръбта.
Тогаз нощта започна да разказва
за светлите звезди,
за слънцето, което ще изгрее
над влажните бразди.
Но не притихна извора в гръдта ú,
изпод клепачите се ронеха сълзи.
Нощта прибра ги в свойта пазва.
Когато слънцето изгря един полъх,
докосване едно
целуна мокрото чело
на веч притихналата Скръб,
Отвори тя очи, усмихна се и стана.
Пред нея разлюляна, грейнала в роса.
бе нивата класила. -
И жънеше Скръбта,
но сякаш възродена,
не беше туй Скръбта,
а Радостта, запила дивна песен,
понесена широко по света.




S.

ВЯРАТА НА ДЪРВОТО


Нека брули вятъра листата.
Нека да огъва стройни клони,
Корена ми е забит дълбоко,
И не ще го бурите поклатят.
Нека и слана да ме попари,
Цветовете ми да ронят сълзи,
Ще изгрее слънце, ще изсъхнат,
Уцелели плодове ще зреят.
Нека и градушка да ме бие,
Да рани надеждите ми свидни,
Догодина ще разцъфнат нови -
Сокове догде в стъблото бликат
И обилно слънце ме облива.




ОБЛАЧЕ


Ефирно, бяло облаче,
Къде летиш като мечта?
В безкрая виждаш ли една
Далечна, светла цел, що гониш?
И мойта мисъл тъй лети,
И дири онзи мощен извор,
От който струи и изтича
Живота в цялата вселена.



  Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ